Публикации в медиите – 10.09.2014
Интервю за БНТ
https://bnt.bg/part-of-show/zakona-t-i-nie-za-po-dobro-upravlenie
Inews
https://news.ibox.bg/news/id_1618558547
Политици искат създаване на звено, оценяващо въздействието на приеманите закони
Редица партийни лидери се събраха в разгара на предизборната кампания на организирана в столицата конференция на тема „Оценка на въздействие на законодателството за по-добро управление”, открита от служебния правосъден министър Христо Иванов. Реформа може да се разбира само като движение напред, смята Меглена Кунева, лидер на Движение „България на гражданите”.
По думите й в ЕК една политика се прави със стратегия. Не обсъждаме стратегиите по начина, по който се обсъжда оценка на въздействието, подчерта Кунева и поиска вътрешен борд в администрацията, който да казва кое е добре и кое не.
Трябва да имаме законодателен план не за година напред, а за 4 години, заяви още Кунева. По думите й не трябва да се вземат законодателни решения по спешност. Тя настоя за саморегулация.
Водачката на една от столичните листи на ГЕРБ Румяна Бъчварова коментира, че имаме някои добри практики, на които страната ни може да се позове. За пример тя посочи ОВОС. По подобен начин трябва да се оценява въздействието от приеманото законодателство. Много е важно да се подготви административния капацитет, изтъкна Бъчварова. По думите й, имаме чудесни образовани специалисти. Така ще се гарантира, че дадената оценка на въздействие ще е и по-качествена.
Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че в България нямаме проблем да постигнем консенсус какво да се прави. Имаме проблем с технологията на постигането на правилно дефинираните цели, подчерта той. Според него важна е хигиената на диалога държава – граждани.
Местан изтъкна, че е важно да имаме освен добро законодателство, но и качествено прилагане на закона. Звеното за оценка на въздействието на законодателството не трябва да е в ръцете на законодателя, тъй като сме имали устойчив рефлекс да виждаме в парламента универсалното решение и универсалното зло, каза Лютви Местан.
Често проблемът е в неправилното прилагане на закона според лидера на ДПС. Това звено трябва да е в ръцете на неправителствения сектор, по думите му. Така ще се осигури и пряк граждански контрол.
Лидерът на БСП Михаил Миков се размина с Лютви Местан по отношение къде е мястото на звеното за оценка. Според него то не трябва да е в неправителствения сектор. Тази дейност трябва да е държавно организирана, убеден е социалистът.
Той изтъкна, че много от проблемите ни са, че не се четат и не се спазват законите. Често се променя законодателство без реален анализ на ефекта от него. Да се опитаме да се подредим в детайлите, изтъкна червеният лидер.
Университетите и БАН трябва да се ангажират с анализа на въздействието от законите.
Много важно е да държим сметка за кризата. Това заяви правосъдният министър Христо Иванов по време на конференция на тема „Оценка на въздействие на законодателството за по-добро управление”.
Според него криза у нас има заради усещането у гражданите за начина, по който се вземат законодателни решения. Нуждаем се от много сериозна реформа на Закона за нормативните актове, каза министърът и уточни, че този закон не е пипнат от времето на тоталитаризма. Той трябва да бъде преосмислен от гледна точка на модерните практики, смята Христо Иванов и подчерта, че трябва да се регламентира лобизма.
Освен това правосъдният министър се надява следващото НС да направи така, че всяко назначение да е по-публично. България трябва да започне конструктивно, диалогично да взема решения, убеден е още той.
Според Брус Бъртън, заместник-посланик на САЩ у нас, върховенството на закона е пътя за просперитета на българското общество. По думите му нужна е и по-голяма отчетност в политиката. Бъртън отчете огромният търговски потенциал на страната ни. Много от американските фирми обаче срещат законодателни пречки у нас за реализация, което от своя страна създава условия за корупция.
Британският посланик Джонатан Алън видя известен напредък по посока на прозрачното управление и оценката на законодателството. Всички партии трябва да прилагат върховенството на закона, категоричен е той.
Trud
https://m.trud.bg/Article.aspx?Id=4293893
Христо Иванов: България е в политическа криза заради непрозрачното взимане на решения
България се намира в политическа криза. До тази криза се стигна в резултат от поредица протести, породени от непрозрачното взимане на решения на управляващите. Това заяви служебният министър на правосъдието Христо Иванов на пресконференция на тема “Оценка на въздействието на законодателството за по-добро управление”.
“Загубата на легитимност на институциите доведе до това да се организират предсрочни парламентарни избори. Надявам се, че следващият парламент ще прави своите назначения по много по-прозрачен начин”, каза Иванов. И добави, че е без значение в кои институции се правят назначения, трябва да се провеждат сериозни дискусии за политиките им. “Основното е да има прозрачност и отчетност. Промените в България трябва да бъдат диалогични и конструктивни”, категоричен е министърът.
Нуждаем се от много сериозна реформа на закона за нормативните актове, каза още Иванов. По думите му, този закон е почти непокътнат и макар да има своите качества, трябва да бъде преосмислен и съобразен с днешното време. “Вероятно ни трябва и уредба на лобизма, която да хвърли повече светлина на кулоарите”, добави Иванов.
Toй се надява следващият парламент да положи усилия всички назначения в независими органи, регулатори и институции да бъдат извършени по-прозрачен начин и след сериозна дискусия по досега водената и предстоящата политика на съответния орган.
Върховенството на закона е пътят към по-голяма сигурност и просперитет на българското общество, подчерта зам.-посланикът на САЩ Брус Бъртън. По думите му, по-голямото благосъстояние на българския народ изисква върховенство на закона и по-голяма отчетност, а оценката на въздействието на законодателството може да бъде много силен инструмент за налагането на върховенство на закона. Според Бъртън американските фирми често изтъкват липсата на прозрачност в местните пазари, а “възгледите на частния сектор трябва да се отчитат от лицата, които взимат решения”.
Трудно е говоренето за икономика да бъде вълнуващо и да разтупти сърцата, както ако говорим за училища и болници, но за постигне държавата успех трябва да вложим сърцата си във всичко, заяви посланикът на Великобритания Джонатън Алън. Той добави, че за втори път през тази година открива подобно събитие, свързано с оценката на въздействието на законодателството и това показва, че у нас се върши работа по този въпрос. Тази година правителството издаде наръчник за оценката на въздействието и това е много добре, посочи той. България разполага с нужните инструменти и просто трябва да ги приведе в действие, призова Алън.
Tema
Миков, Местан, Кунева и Бъчварова в дебат за въздействието на законите
Четиримата взеха участие в дискусия, организирана от американското посолство, Американската търговска камара и Българската търговско-промишлена палата
Как да бъде извършвана оценка на въздействието на родното законодателство, какво звено да бъде създадено, как да функционира то и къде да се постави. По този въпрос дискутираха председателят на БСП Михаил Миков, на ДПС Лютви Местан, на ДБГ Меглена Кунева и Румяна Бъчварова от ГЕРБ.
В България нямаме проблем да постигнем съгласие за това какво трябва да се направи – и днес ще постигнем този мил консенсус, че е необходима оценка на въздействието на законодателството, заяви Лютви Местан. Според него проблемът идва тогава, когато се заговори за технологията за постигането на дефинираните цели. Според позицията на лидера на ДПС подобно звено за оценката на въздействието на законите не трябва да бъде прикрепено към изпълнителната власт.
Местан заяви, че в България сме свикнали да гледаме на парламента като “универсално решение и универсално зло”, но твърде често проблемът не в законите, а в тяхното прилагане от изпълнителната власт. Поради тази причина подобно регулаторно звено трябва да се изнесе от изпълнителната власт и от законодателната власт и да се възложи чрез някакъв механизъм на неправителствения сектор.
Според Михаил Миков големият проблем е по-скоро спазването на сега действащата уредба и конкретно Закона за нормативните актове, в който ясно е записано, че всеки орган, който изготвя законопроект, трябва да представя оценка за неговото въздействие, а след това е длъжен да предоставя редовни доклади за резултатите от неговото прилагане. “За една година като председател на 42-рото Народно събрание не получих нито един подобен доклад”, заяви Миков. Според председателя на БСП за политиците е много лесно да решават проблеми с голям шум около поредна законодателна промяна, но много често политическата необходимост доминира над реалната необходимост.
Преди 7-8 месеца се създаде звено в Народното събрание, което плахо започна да следи за излизащите закони в достъпните източници, за да се направи опит да се усети обществената реакция, припомни Миков. За да стане работата сериозна, обаче, това звено трябва да бъде много по-силно и да се ангажират университетите и БАН, категоричен бе той. Според Миков НПО секторът не може да поеме този огромен товар, макар да може да се произнася по отделни сектори.
Според Меглена Кунева в Министерски съвет може да има борд по оценка, не трябва Министерски съвет да прави самата оценка. Може да се дава заявка, да се провежда конкурс в зависимост от самия закон, който да изготви тази оценка и бордът да я приеме, посочи Кунева. Трудно ми е да си представя обществена поръчка за оценка на закон, отвърна от своя страна Михаил Миков. Това е много сложно, защото в България има над 300 закона и много често един акт е свързан с поне 10 други сфери.
Който предлага законите, трябва да изпраща поне до премиера редовни доклади за въздействието, а в Народното събрание да се правят досиета, както е записано в закона за нормативните актове. Ако съществуващата уредба се прилага, това значително ще подобри нещата, категоричен бе Миков. Председателят на БСП все пак даде пример с Германия, където за тази дейност са ангажирани университетите и има цял институт с подобни функции.
Единствена на категорична позиция, че подобно звено трябва да остане към досегашните структури бе Румяна Бъчварова. Такова звено не трябва да се извежда от тях, а да се сложи там, където ще бъде част от обичайните процеси, обясни тя. Според нея то може да се позиционира в администрацията на Министерски съвет, като много по-важно от местоположението му е методологията за оценка и въвеждането на стандарти, които трудно ще могат да се вменят на външен субект.
Сайт на БТПП: https://www.bcci.bg/news/8319
Dnes.bg
Законите не се спазват, признаха партийни лидери
Прочети още на: https://www.dnes.bg/politika/2014/09/10/zakonite-ne-se-spazvat-priznaha-partiini-lideri.238437
Лидерите на основни политически сили констатираха, че законите у нас не се спазват или не се прилагат достатъчно добре. Това стана по време на конференция, организирана от Българската търговско-промишлена палата и посолството на САЩ у нас. Партийните водачи влязоха и в спор кой да оценява законите, които приема парламентът.
Проблемите много често не са в законите, а в това, че не се прилагат, каза лидерът на ДПС Лютви Местан. Затова според него не трябва да се говори единствено за въздействието на законите, а на всички управленски актове.
Според лидера на ДПС органът, който ще прави оценка на законодателството, трябва да е от неправителствения сектор. „Ако той е разположен в рамките на изпълнителната власт, няма да се получи желаният резултат“, убеден е той.
Според шефа на БСП и доскорошен председател на Народното събрание Михаил Миков е нужно по-правилно прилагане на законите. Той цитира проучване, според което 70 процента от запитаните граждани посочват неспазването на законите като основна причина за усещане за несправедливост, а едва 20 процента отговарят, че самите закони са виновни за това.
Миков се противопостави на позицията на Местан, че оценката на законодателството трябва да се прави от външни органи и поиска тя да остане в държавата.
На същата позиция се оказа и Румяна Бъчварова от ръководството на ГЕРБ. „Оценка на въздействието трябва да се прави там, където се прави и законодателното предложение“, каза тя. На същото мнение се оказа и съпредседателката на Реформаторите Меглена Кунева. „Трябва тежестта по оценка на законопроектите да е към тези, които ги внасят, съответно и към Народното събрание и към Министерския съвет“, каза тя.
По публикацията работи: Вера Александрова
Прочети още на: https://www.dnes.bg/politika/2014/09/10/zakonite-ne-se-spazvat-priznaha-partiini-lideri.238437
Frog news
Миков: Законът за нормативните актове не се чете и не се спазва
https://frognews.bg/news_75973/Mikov-Zakonat-za-normativnite-aktove-ne-se-chete-i-ne-se-spazva/
10.09.2014
Много от въпросите, които си задаваме, намират своите отговори в действащото ни законодателство, в Закона за нормативните актове е от около 40 години. Проблемът е, че никой не го е чел и не го спазва. Това заяви председателят на НС на БСП Михаил Миков на конференцията на тема „Въздействие на законодателството за по-добро управление”.
По думите му ако се прилага този закон, там много ясно е казано, че всеки орган, който готви законопроект, е длъжен да има придружителен доклад. Той припомни, че в чл. 53 изрично е казано, че органът, на който се възлага изпълнението на акта, когато е закон на изпълнителната власт на съответното министерство, когато е подзаконов акт, може да се възложи на някоя агенция да организира след влизането му в сила периодично проучване на резултатите от неговото прилагане. Миков допълни, че за тях се прави доклад и в чл. 55 ал. 2 е записано, че докладът се изпраща на органа, издал акта. „Аз за това време, в което бях председател на Народното събрание, нито един доклад не получих. Интересувах се от предишни председатели на НС и те никакви доклади не са получавали”, каза още той. Според него големият смисъл на конференцията е да се опитаме да погледнем доколко тези, които пряко отговарят, изпълняват това, което им се възлага от закона. Той цитира социологическо изследване от преди 15 дни, проведено в България, в което на въпрос дали усещането за несправедливост е породено от законите или от тяхното прилагане, 20% от гражданите са отговорили от законите и 70% отговарят от тяхното прилагане.
„Най-лесното за политиците, когато има обществен проблем, е да тръгнат да го решават с голям шум около поредно законодателно измерение, без въобще да се отчита въздействието, да се прави сериозен анализ на прилагането. Политическата необходимост на отразяването в медиите често доминира над реалната необходимост от промяна на закона”, категоричен бе Миков.
Той обясни, че е направил справка за промяната в Наказателния кодекс за по-тежкото криминализиране на причиняването на смърт поради непредпазливост на пешеходна пътека. „Това по никакъв начин не се отрази, въпреки че преди време това беше обявено като панацея на зачестилите такъв тип престъпления”, допълни той.
При оценката на резултатите от действието на даден закон трябва да се държи сметка за обществения и националния интерес
Миков припомни, че преди 7-8 месеца в НС е създадено звено, което е започнало да следи излизащите закони и реакцията за тях в достъпните за тях източници, включително през писмата и жалбите стигащи до НС, за да се направи опит да се усети обществената реакция по приеманите закони. „За да стане обаче това сериозно, ще трябва това звено много да се усили. Смятам, че трябва да бъдат ангажирани университетите и БАН в този процес, по немски пример. Не смятам, че неправителственият сектор може да поеме този товар”, коментира председателят на БСП. По думите му неправителствения сектор може да се произнася по отделни законодателни актове, да му се възлага проучване за отделен сектор, но не и тази тежка, ежедневна, системна работа и най-вече свързана с органите по прилагането, които са функция на законодателната власт. „Най-големият въпрос е да накараме всеки да си върши работата, толкова е просто”, категоричен бе той. По думите му липсата на доклади към законите е свидетелство за една лежерност, една ленност в изпълнителната власт и като резултат имаме това.
Много е важно и оценката, която се прави в тези доклади да държи сметка за държавния и обществен интерес, защото иначе чрез нея може да се прокарват интереси, които са различни от обществените и държавните.
По повод на предложение тази оценка да се прави от орган към МС, Миков попита: „Когато министър председателя подпише един законопроект и след една година обективен анализ показва, че това е било под наплива на медиите и не е породило ефект, смятате ли, че може да се получи обективна оценка, вътре в органа”, попита той. По думите му тогава се появява опозицията в парламента и с механизмите на парламентарния контрол и политическото противопоставяне решава пак проблемът за прилагането на закона. „Не е ли по-добре този механизм да си бъде в НС, както е и по действащото ни право”, попита Миков. Според него няма как администрацията сама да се контролира, като става въпрос за МС и това звено ще даде негативен доклад по отношение на ресор, на който има вицепремиер или на премиера. „Става въпрос за оценка и изпълнението и няма как сам себе си да оценяваш. Иначе народните представители да не ходят на избори, а да се самооценяват към края на сезона и пак да започват”, коментира още той.
Миков обясни, че затруднение има и от факта, че през 1989 г. България е имала 80-90 закона, а в момента 360 закона. По думите му много от тези закони уреждат една и съща материя и само пораждат противоречия, а друга голяма част от тях уреждат маловажни и протоколни въпроси. По негово мнение няма нужда да се създават нови структури, а действащите такива, които отговяват за изпълнението на един закон да си предават докладите за действието им. „Ако съществуващата уредба тръгне да се прилага значително ще се подобрят нещата”, заключи Миков.
На конференцията, организирана от Американското посолство, Американската търговска камара и Българската търговско-промишлена палата, присъстваха и: председателят на Българската търговско-промишлена палата – Цветан Симеонов, зам.-министър председателят и министър на правосъдието Христо Иванов, зам.-посланикът на САЩ в България – Брус Бъртън, Негово превъзходителство посланикът на Великобритания в България Джонатън Алън, председателят на Американската търговска камара – Питър Литгоу, български политици, дипломати и интелектуалци
Михаил Миков: Имаме добра законодателна уредба, просто трябва да се спазват законите
София. Много от въпросите, които си задаваме, намират своите отговори в действащото ни законодателство, в Закона за нормативните актове е от около 40 години. Проблемът е, че никой не го е чел и не го спазва. Това заяви председателят на НС на БСП Михаил Миков на конференцията на тема „Въздействие на законодателството за по-добро управление”, съобщиха от пресцентъра на партията. По думите му, ако се прилага този закон, там много ясно е казано, че всеки орган, който готви законопроект, е длъжен да има придружителен доклад. Той припомни, че в чл. 53 изрично е казано, че органът, на който се възлага изпълнението на акта, когато е закон на изпълнителната власт на съответното министерство, когато е подзаконов акт, може да се възложи на някоя агенция да организира след влизането му в сила периодично проучване на резултатите от неговото прилагане. Миков допълни, че за тях се прави доклад и в чл. 55 ал. 2 е записано, че докладът се изпраща на органа, издал акта. „Аз за това време, в което бях председател на Народното събрание, нито един доклад не получих. Интересувах се от предишни председатели на НС и те никакви доклади не са получавали”, каза още той. Според него големият смисъл на конференцията е да се опитаме да погледнем доколко тези, които пряко отговарят, изпълняват това, което им се възлага от закона. Той цитира социологическо изследване от преди 15 дни, проведено в България, в което на въпрос дали усещането за несправедливост е породено от законите или от тяхното прилагане, 20% от гражданите са отговорили от законите и 70% отговарят от тяхното прилагане.
„Най-лесното за политиците, когато има обществен проблем, е да тръгнат да го решават с голям шум около поредно законодателно измерение, без въобще да се отчита въздействието, да се прави сериозен анализ на прилагането. Политическата необходимост на отразяването в медиите често доминира над реалната необходимост от промяна на закона”, категоричен бе Миков.
Той обясни, че е направил справка за промяната в Наказателния кодекс за по-тежкото криминализиране на причиняването на смърт поради непредпазливост на пешеходна пътека. „Това по никакъв начин не се отрази, въпреки че преди време това беше обявено като панацея на зачестилите такъв тип престъпления”, допълни той. При оценката на резултатите от действието на даден закон трябва да се държи сметка за обществения и националния интерес. Миков припомни, че преди 7-8 месеца в Народното събрание е създадено звено, което е започнало да следи излизащите закони и реакцията за тях в достъпните за тях източници, включително през писмата и жалбите стигащи до НС, за да се направи опит да се усети обществената реакция по приеманите закони. „За да стане обаче това сериозно, ще трябва това звено много да се усили. Смятам, че трябва да бъдат ангажирани университетите и БАН в този процес, по немски пример. Не смятам, че неправителственият сектор може да поеме този товар”, коментира председателят на БСП. По думите му неправителствения сектор може да се произнася по отделни законодателни актове, да му се възлага проучване за отделен сектор, но не и тази тежка, ежедневна, системна работа и най-вече свързана с органите по прилагането, които са функция на законодателната власт. „Най-големият въпрос е да накараме всеки да си върши работата, толкова е просто”, категоричен бе той. По думите му, липсата на доклади към законите е свидетелство за една лежерност, ленност в изпълнителната власт и като резултат имаме това.
Много е важно и оценката, която се прави в тези доклади да държи сметка за държавния и обществен интерес, защото иначе чрез нея може да се прокарват интереси, които са различни от обществените и държавните.
По повод на предложение тази оценка да се прави от орган към Министерския съвет, Миков попита: „Когато министър председателя подпише един законопроект и след една година обективен анализ показва, че това е било под наплива на медиите и не е породило ефект, смятате ли, че може да се получи обективна оценка, вътре в органа”, попита той. По думите му, тогава се появява опозицията в парламента и с механизмите на парламентарния контрол и политическото противопоставяне решава пак проблемът за прилагането на закона. „Не е ли по-добре този механизм да си бъде в НС, както е и по действащото ни право”, попита Миков. Според него няма как администрацията сама да се контролира, като става въпрос за МС и това звено ще даде негативен доклад по отношение на ресор, на който има вицепремиер или на премиера. „Става въпрос за оценка и изпълнението и няма как сам себе си да оценяваш. Иначе народните представители да не ходят на избори, а да се самооценяват към края на сезона и пак да започват. Ако съществуващата уредба тръгне да се прилага, значително ще се подобрят нещата ”, коментира още той. Миков обясни, че затруднение има и от факта, че през 1989 г. България е имала 80-90 закона, а в момента 360 закона. По думите му много от тези закони уреждат една и съща материя и само пораждат противоречия, а друга голяма част от тях уреждат маловажни и протоколни въпроси. По негово мнение няма нужда да се създават нови структури, а действащите такива, които отговяват за изпълнението на един закон да си предават докладите за действието им. „Ако съществуващата уредба тръгне да се прилага значително ще се подобрят нещата”, заключи Миков.
На конференцията, организирана от Американското посолство, Американската търговска камара и Българската търговско-промишлена палата, присъстваха и: председателят на Българската търговско-промишлена палата – Цветан Симеонов, зам.-министър председателят и министър на правосъдието Христо Иванов, зам.-посланикът на САЩ в България – Брус Бъртън, Негово превъзходителство посланикът на Великобритания в България Джонатън Алън, председателят на Американската търговска камара – Питър Литгоу, български политици, дипломати и интелектуалци.
Меглена Кунева: Оценката за въздействие на законодателството би привлякло нови чуждестранни инвестиции у нас
10 Септември 2014 | 15:42 | Агенция “Фокус”
София. Въвеждането на практиката за оценяване на въздействието на законопроекти и съществуващи закони би имало значителен ефект върху икономиката през следващите години. По-добрият бизнес климат, намаляването на административната тежест и очакваният спад на корупцията ще спомогнат за ускоряване на растежа на българската икономика. По-добрата нормативна рамка ще спомогне за привличане на чуждестранни инвестиции, а оттам и на ръст в икономиката. Това каза лидерът на „Движение България на гражданите“ и водач на листата на Реформаторския блок в 25 МИР Меглена Кунева.
Тя взе участие в семинар-конференция на тема „Оценка на въздействието на законодателството за по-добро управление“, организирана от Българската търговско-промишлена палата, Посолството на САЩ в България и Американската търговска камара в България. На събитието присъстваха дипломати, политици, журналисти, експерти.
Семинарът има за цел провеждане на конструктивен диалог за необходимостта от приложение на оценката на въздействие на законодателството за постигане на икономическо развитие както и представяне на успешните западни практики в тази насока. Внедрена в законодателния процес на САЩ и ЕС, оценката на въздействието представлява ключова предпоставка за обществен просперитет, стабилна демокрация и устойчива бизнес среда.
Cross agency
Конференция за необходимостта от оценка на въздействието на законодателствотоПрочети цялата статия тук: https://www.cross.bg/vuzdeiistvieto-otzenka-zakonodatelstvoto-1429694.html#ixzz3D6HySzwr
/КРОСС/ Необходимостта от извършване оценка на въздействието на законодателството събра на конференция в софийския хотел „Хилтън” представители на правителството, бизнеса, политически партии, дипломати, международни организации, неправителствения сектор и медии. Конференцията, организирана от посолството на САЩ у нас, Американската търговска камара в България и Българската търговско-промишлена палата (БТПП), е част от кампания в няколко страни, целяща засилване на чувствителността на обществото и държавното управление към необходимостта от предварителна оценка и анализ на резултатите от нов или променен закон и нормативен акт.
Откривайки конференцията, председателят на БТПП Цветан Симеонов изтъкна категоричната позиция на неправителствените организации за задължително извършване на оценка на въздействието при подготовката на нови нормативни актове, особено касаещи бизнеса.
Зам. министър-председателят и министър на правосъдието Христо Иванов заяви, че е необходим структуриран и прозрачен процес на взимане на решения, реформа на закона за нормативните актове и използването на средствата за оценка на въздействието на законодателството.
Зам. посланикът на САЩ в София Брус Бъртън отбеляза, че в САЩ чрез оценката на въздействието на законодателството се осъществяват консултации и се постига прозрачност.
Посланикът на Великобритания у нас Н.Пр. Джонатън Алън също взе отношение по въпроса и посочи, че оценката на въздействието за особено полезна за намаляване на тежестта на бизнеса, за изграждане на механизъм за консултация.
Президентът на Американската търговска камара в България Питър Литгоу изтъкна, че бизнесът има опит и се справя добре с управлението на промените за това може да бъде полезен при извършване и на оценка на въздействието на законодателството.
В рамките на конференцията бяха представени добри практики по примера на САЩ и Великобритания. По думите на Алекс Хънт от Службата по мениджмънт и бюджет към президента на САЩ оценките за въздействието на законодателството целят максимизиране на ползите за обществото или поне балансиране на усилията и разходите, спрямо очаквания краен резултат. В САЩ извършването на оценка на въздействието на законодателството е заложено в закон от 1946 г. и при подготовката на нов нормативен акт се провеждат обществени дебати и коментари.
Опитът на Великобритания представи Вера Асенова, съветник Европейски и икономически въпроси в Посолството на Великобритания. Британското правителство работи по правилото „една лира влиза като тежест за бизнеса и 2 излизат”, т.е. опростява се и се улеснява работата на фирмите. Оценката на въздействието на законодателството се използва основно за намаляване на регулациите – закони и нормативни актове, както и за разработване и координиране на политики.
Дискусия на тема „добро управление чрез оценки на въздействието” бе проведена между Михаил Миков, БСП, Румяна Бъчварова, Герб, Лютви Местан, ДПС и Меглена Кунава, Движение България на гражданите, с помощта на Евгени Евгениев, специалист от Световната банка. Не бе постигнат консенсус относно механизмите за осъществяване на оценка на законодателното въздействие, но всички представители на политически партии застанаха зад мнението, че тя е изключително необходима и задължителна за българската законодателна действителност.
Позицията на частния бизнес и гражданското общество също бе представена с примери от българската практика – приети или обсъждани законови промени, без да бъде оценявано тяхното въздействие. Разяснения по механизмите, използвани при анализ на въздействието на законодателството бяха направени от Алекс Хънт от Службата по мениджмънт и бюджет към президента на САЩ и от Лоренцо Алио, консултант в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който представи европейската перспектива.
По време на конференцията председателят на БТПП Цветан Симеонов бе отличен с почетен сертификат от Департамента по търговия на САЩ за отличното партньорство между БТПП, Посолството на САЩ в България и Търговския отдел на посолството. Отличието връчи посланика на САЩ у нас Н.Пр. Марси Рийс.
Прочети цялата статия тук: https://www.cross.bg/vuzdeiistvieto-otzenka-zakonodatelstvoto-1429694.html#ixzz3D6Huj8pu
Новинар
https://novinar.bg/?act=galleries&do=detail&rec=22785&pic=22786